ЕЦБ свали поредната преграда пред Хърватия за чакалнята на еврозоната

Европейската централна банка обяви, че петте разглеждани от нея хърватски банки преминават прегледа на качеството на активите и стрес тестовете без констатиран капиталов недостиг, гласи съобщение на сайта на ЕЦБ.

С добрата оценка за състоянието на финансовия сектор на Хърватия пада и последното ограничение пред постигането на целта на Загреб да влезе в Европейския банков съюз и чакалнята на еврозоната.

Прегледът беше направен след искане за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Хърватската народна банка – централната банка на страната. Такива оценки са необходими като част от процеса по установяване на сътрудничество между Европейската централна банка и националния компетентен орган на държава членка на Европейския съюз, чиято валута не е еврото.

Прегледът е обхванал Zagrebačka banka, Privredna banka Zagreb, Erste & Steiermärkische Bank, OTP banka Hrvatska и Hrvatska poštanska banka. Той е включвал преглед на качеството на активите (AQR) и стрес тест, като и двете са базирани на метологогии, прилагани от Банковия надзор на ЕЦБ при редовните цялостни оценки на банките, които наскоро са класифицирани като значителни или биха могли да станат такива.

От оценката е станало ясно, че петте банки разполагат с активи за общо 65 млрд. евро, а наложените корекции в капитала в следствие на AQR са сумарно 90 млн. евро.

Хърватия не се е ангажирала с конкретни срокове, но се надява да стане член на еврозоната през 2023 или 2024 г.

Миналия месец премиерът Андрей Пленкович заяви, че Хърватия е изпълнила всички критерии, за да се присъедини към механизма на обменните курсове ERM-2 и Банковия съюз. Освен това страната поема курс към приемането на еврото, пише Bloomberg.

Това, което предстои, е Европейската централна банка, страните в еврозоната и Евростат да оценят доколко Загреб изпълнява критериите преди да поиска официално членство в ERM-2. По думите на Борис Вуйчич, гуверньорът на Хърватската централна банка, това трябва да се случи в рамките на второто полугодие на 2020 г., въпреки кризата, свързана с коронавирусната пандемия.

В средата на май заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис коментира, че и България може да се присъедини към чакалнята на еврозоната през юли, ако изпълни и последното условие за това.